Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.

Това е третият път, когато Господ казва думите „Истина, истина...“ в тази глава, и седмият път - в това Евангелие. Когато Господ казва „иде час, и сега е“, Той няма предвид един час от шейсет минути, а иска да каже, че времето иде и че вече е дошло. Времето, за което Той говори, е времето на Неговото идване на сцената на човешката история.

Кои са „мъртвите“, за които Исус говори в този стих? И кои са тези, „които ще чуят гласа на Божия Син“ и „ще живеят“? Тези думи могат да се отнасят, разбира се, за възкресените от Господ по време на Неговото обществено служение, но ние смятаме, че смисълът на този стих е по-дълбок. „Мъртвите“, за които Той говори тук, са онези, които са мъртви в своите прегрешения и грехове. Те „ще чуят гласа на Божия Син“, когато се проповядва евангелието. И когато повярват на тази вест и приемат Спасителя те ще преминат от смърт в живот.

В подкрепа на идеята, че 25 ст. говори за духовни, а не за материални неща, ще изброим сравненията и противоположностите между него и 28 и 29 ст.:

25 ст. -живот от смъртта „Иде час, и сега е“

„мъртвите“

„ще чуят гласа“

„които го чуят, ще живеят“

28, 29 ст. -живот след смъртта „Иде час“

„всички, които са в гробовете“

„ще чуят гласа Му“

„и ще излязат“