Това е един от любимите библейски стихове в Евангелията. Хиляди хора са станали притежатели на вечен живот чрез посланието, което се съдържа в този стих. Несъмнено причината той да бъде обичан толкова много се крие в яснотата, с която е описан пътят на спасението. Господ Исус започва стиха с думите: „Истина, истина като по този начин привлича вниманието ни към факта, че сега Ще ни каже нещо много важно, след което добавя едно много лично съобщение: „...ви казвам.“ Божият Син ни говори по един много личен и интимен начин.
„Който слуша моето учение...“ Да слушаш учението на Исус не означава само да го чуеш, но и да го приемеш, да го повярваш и да му се подчиниш. Много хора чуват да се проповядва евангелието, без да предприемат нищо, свързано с него. Господ тук казва, че човек трябва да приеме, че Неговото Учение е божествено, и да повярва, че Той наистина е Спасителят на света.
„... и вярва в Онзи, Който Ме е пратил...“ Тук става въпрос за вярата в Бог. Това наистина ли означава, че човек се спасява просто като вярва в Бог? Много хора твърдят, че вярват в Бог, но въпреки това никога не са преживели обръщение. Мисълта тук е, че човек трябва да Вярва в Бог, Който е изпратил Господ Исус Христос на света. В какво по-точно трябва да Вярваме? Трябва да вярваме, че Бог е изпратил Господ Исус, за да бъде наш Спасител. Трябва да вярваме на онова, което Бог казва за Господ Исус, а именно, че Той е Единственият Спасител и че нашите грехове могат да ни бъдат отмахнати единствено чрез Неговото дело на Голгота.
„... има Вечен живот.“ Забележете, че тук не се казва, че той ще има вечен живот, но че той. има вечен живот - в сегашно време. Вечният живот е животът на Исус Христос. Това не само е живот, който ще продължи завинаги, но също така живот от (по-високо) качество. Това е животът на Спасителя, който Той е предал на онези от нас, които вярват в Него. Това е духовният живот, който се получава при новорождението, за разлика от физическия живот, който се получава при физическото раждане.
„... и няма да дойде на съд...“ Смисълът тук е, че този човек няма да бъде съден нито сега, нито кога и да е в бъдещето. Този, който вярва в Господ Исус Христос, е свободен от съд, защото Христос е платил наказанието за неговите грехове на Голгота. Бог няма да изиска това наказание да се плаща два пъти. Христос е платил като наш Заместник и това е достатъчно. Той завърши делото, а на едно завършено дело не може да бъде добавено нищо повече. Християнинът никога няма да бъде наказан за своите грехове.
„... но е преминал от смъртта в живота.“ Този, който се е доверил на Христос, е преминал от състояние на духовна смърт в състояние на духовен живот. Преди обръщението си той е бил мъртъв в своите прегрешения и грехове. Бил е мъртъв по отношение на любовта към Бог и общението с Господа. Когато е повярвал в Исус Христос, Божият Дух е започнал да живее в него и той е станал притежател на божествен живот.