Този отговор затвърди решението на юдеите да го убият той не само нарушаваше закона за съботата, но и наричаше Бога свой Баща, приравнявайки се по този начин с Бога!

Този стих е много важен. Той ни казва, че решението на юдеите да Убият Господ Исус се затвърждава още повече, защото Той не само нарушава съботата, но и претендира за равенство с Бог! Според техните тесногръди умове Господ наистина нарушава съботния ден, макар че това не е истина. Те не могат да разберат, не Бог никога не е възнамерявал да наложи съботния ден като ден на страдания за хората. Ако човек може да бъде излекуван от някоя болест в събота, Бог няма да иска да продължи страданията му с още един ден.

Когато Исус нарича Бог Свой Отец, юдеите разбират това като претенция за равенство с Бог, което за тях е равно на богохулство, независимо че е единствената истина, разбира се.

Наистина ли Господ Исус претендира за равенство с Бог? Ако това не беше така, Той щеше да го обясни на юдеите. Вместо това в следващите стихове Исус продължава да заявява още по-твърдо, че Той наистина е едно със Своя Отец. Според както казва Дж. Сидлоу Бакстър

„Исус претендира, че е равен на Бог по седем показателя: (1) Равен в работата: „Каквото върши Той, подобно и Синът го върши“(19 ст.). (2) Равен в знанието: „Защото Отец люби Сина и Му показва все, що върши сам“ (20 ст.). (3) Равен във възкресяването: „Понеже, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тия, които иска“ (21, 28 и 29 ст.) (4) Равен в съденето: „Защото нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички“ (22 и 27 ст.). (5) Равен в почитта: „За да почитат всички Сина, както почитат Отца“ (23 ст.). (6) Равен в обновяването: „Който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил... е прелшнал от смъртта в живота“ (24 и 25 ст.). (7) Равен в самосъществуването: „Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина Си да има живот в Себе Си“ (26 ст.).“