Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

„Бог е Дух.“ Това е определение на съществото на Бог. Той не е просто човек, подвластен на грешките и ограниченията на човешката природа; нито е ограничен на едно определено място в който и да е момент. Той е една невидима Личност, Която присъства на всяко място и във всяко Време, Която знае всичко и може всичко. Той е съвършен във всяко отношение. Следователно онези, които Му се покланят, трябва да Му се покланят с дух и истина; без преструвки и лицемерие; без претенции за религиозност, когато вътрешният им живот е покварен. Никой не трябва да си мисли, че като извършва различни ритуали, ще Угоди на Бог. Макар и Бог да е постановил много от тези ритуали, Той винаги е изисквал от човека да пристъпва към Него със съкрушено и разкаяно сърце. Тук, в тази глава, намираме още 9ве „трябва“: едното е свързано със спечелването на души за Бог (4:4); другото е свързано с поклонението пред Бог (4:24).