И никой не е отишъл на небето, освен Този, Който е слязъл от небето, т.е. Човешкият Син, Който е на небето.

Само един Човек има право да говори за небесните неща, тъй като Той е и Единственият, Който е бил в небето. Господ Исус не е само един човешки Учител, изпратен от Бог, но Той е и Онзи, Който е живял с Бог Отец през цялата вечност, и Който е слязъл в света. Когато Исус казва „никой не е възлязъл на небето“, Той не иска да каже, че старозаветните светии Енох и Илия не са отишли на небето, а по-скоро набляга на факта, че те са били Взети на небето, докато Той е възлязъл на небето със Собствената Си сила. Според едно друго обяснение тези думи означават, че нито едно човешко същество не е могло да има такъв непрекъснат достъп до присъствието на Бог, както Господ Исус. Той е могъл да възлезе до мястото, където обитава Бог, по един уникален начин, защото само Той е слязъл от небето на земята. Господ дори казва, че докато стои тук, на земята, и говори с Никодим, Той е също така и на небето. Как може да бъде това? Тези думи ни изявяват факта, че като Бог Господ е навсякъде по едно и също време. Това означава „вездесъщ“. Въпреки че някои съвременни преводи изпускат израза „Който е на небето“, ние смятаме, че те принадлежат към текста, тъй като присъстват в повечето ръкописи.