На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са.

Това е още един труден стих, във връзка с който има големи спорове. (1) Едно от мненията е, че Исус наистина дава на Своите апостоли (и техните предполагаеми последователи) властта да прощават грехове или да задържат грехове. Това мнение обаче пряко противоречи на учението на Библията, според което само Бог може да прощава грехове ( Лука 5:21). (2) Гейбелин цитира едно друго мнение по този въпрос: „Обещаната сила и дадената власт са във връзка с проповядването на евангелието, във връзка с което ние можем да съобщаваме на хората при какви условия греховете им могат да бъдат простени и, ако те не приемат тези условия, да им казваме, че греховете им си остават.“ (3) Според третото мнение (което е доста близко да второто) и което приемаме ние, Господ дава право на учениците да заявяват на хората, че греховете им са простени.

Нека да илюстрираме това трето мнение. Учениците отиват в света и проповядват евангелието. Някои хора се покайват за своите грехове и приемат Господ Исус. Учениците имат право да им кажат, че греховете им са простени. Други отказват да се покаят и не желаят да повярват в Христос. Учениците им казват, че те продължават да живеят в своите грехове и че като умрат, ще загинат завинаги.

Като допълнение на това обяснение бихме искали да отбележим още, че Господ дава на учениците специална власт при някои грехове. Така например в Деяния 5:1-11 Петър използва тази власт, в резултат на което Анания и Сапфира умират. В 1Коринтяни 5:3-5,12,13 виждаме как Павел задържа греха на един човек и опрощава греха на друг човек във 2Коринтяни 2:4-8. Във всички тези случаи става въпрос за прощаване на наказанието от тези грехове в този живот.