А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;

Първите две думи на този стих са впечатляващи: „А Мария...“ Другите двама ученици са си отишли в къщи, а Мария... Тук отново Виждаме огромната любов и посветеност на една жена. На нея беше простено много, затова тя и обичаше много. Тя продължава своето бдение вън, пред гроба, плачейки, тъй като си мисли, че тялото на нейния Господ е откраднато, и то Вероятно от Неговите противници.