и му каза: Всеки дава на гостите си първо най-хубавото вино. По-късно, когато те се напият, се сипва по-евтиното, а ти си запазил най-хубавото вино досега.

Реакцията на настойника на угощението ни обръща внимание върху разликата в начина, по който действа Господ Исус, и начина, по който обикновено действат хората. Обикновено на сватбите първо се изнася доброто Вино, докато хората все още могат да му се насладят и да оценят вкуса му, защото по-късно, след като са се наяли и напили, те няма да бъдат в състояние да усетят качеството на това, което пият. На тази сватба доброто вино се изнася най-накрая, което има за нас и духовно значение. Обикновено светът предлага в началото най-доброто, което има да предложи на хората. Младите хора получават най-привлекателните неща. По-късно, по време на старостта, когато те са пропилели живота си в празни Удоволствия, светът не може да им предложи нищо по-добро от утайката на виното. Християнският живот е точно обратното на това. С времето той става все по-добър. Христос пази най-доброто вино за най-накрая. След поста идва угощението.

Тази случка от Святото Писание има пряка връзка с еврейския народ. По онова време в юдейската религия не е имало истинска радост. Хората са били непрекъснато участници в една дълга поредица от отегчителни ритуали и церемонии, в които не е имало никакъв живот. Божествената радост е била нещо абсолютно чуждо за тях. Господ Исус иска да ги научи да положат вярата си на Него, тъй като единствено Той може да превърне жалкото им съществувание в радост. Водата на юдейските ритуали и церемонии може да се превърне във „виното“ на радостната действителност в Христос.