Петър му каза: Никога няма да позволя да измиеш краката ми!
А Исус отвърна: Ако не те измия, няма да бъдеш един от онези, които ми принадлежат.

Петър сега демонстрира крайностите на човешката природа. Той се заклева, че Господ няма да измие неговите крака до века, което буквално означава „не и през вечността“. Господ отговаря на Петър, че ако не го измие, той няма да може да има общение с Него, с което обяснява смисъла на действието с измиването на краката. Когато християните вървят в този свят, те влизат в контакт с мръсотията на света и малко или много се оскверняват. Злите приказки, човешката подлост и работата с нечестни хора неизбежно водят до известно замърсяване на вярващия. Затова той има нужда от непрекъснато очистване.

Това очистване става чрез водата на Словото. Когато ние четем и изучаваме Библията, когато я слушаме да се проповядва, когато я обсъждаме помежду си, тогава откриваме, че тя ни очиства от злите влияния около нас. От друга страна, колкото повече пренебрегваме Библията, толкова повече тези зли влияния остават в нашите умове и живот, без да ги забелязваме особено. Когато Исус казва „ти нямаш дял с Мене“, Той не иска да каже, че Петър не може да бъде спасен, ако не го умие, а че общението с Господ може да бъде поддържано само чрез непрекъснатото умиващо действие на Библията в неговия живот.