Тук Господ оприличава Себе Си на слънцето и на светлината, която то дава. Слънцето изгрява сутрин, достига най-високата си точка по обед и залязва зад хоризонта вечер. То грее само ограничено време и ние трябва да се възползваме от него, докато го има, защото, когато дойде нощта, вече няма да има светлина. В духовен смисъл този, който вярва в Господ Исус, върви в светлината. Другият, който Го отхвърля, върви в тъмнината и „не знае къде отива“. Той няма божествено водителство в своя живот и постоянно се препъва.