В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.

,3 Него бе животът“. Това не означава, че Той просто е притежавал живота, но че е бил и е изворът на живота. Думата „животът“ тук означава и физическия, и духовния живот. Когато се раждаме, ние получаваме физически живот. Когато се новораж-даме, получаваме духовен живот. И двата живота идват от Него.

„Животът бе светлина на човеците.“ Този, Който ни дава живота, е също така и „светлина на човеците“. Той ни дава онова ръководство и посока, които са необходими за човека. Едно е да съществуваш, друго е да знаеш как да живееш, каква е истинската цел на твоя живот и какъв е пътят за небето. Този, Който ни даде живот, е и Онзи, Който ни дава светлина по пътя, по който вървим.

Тази първа глава на Евангелието съдържа седем чудесни наименования на нашия Господ Исус Христос. Той е наречен: (1) Словото (1, 14 ст.); (2) Светлината (5, 7 ст.); (3) Агнеца (29, 36 ст.); (4) Божия Син (34, 49 ст.); (5) Христос (Месия) (41 ст.); (6) Израиле-вия Цар (49 ст.); и (7) Човешкия Син (51 ст.). Първите четири наименования, всяко от които е споменато поне два пъти, изглежда имат универсално приложение. Последните три наименования, всяко от които е споменато само веднъж, са били приложени за първи път към Израел, древния Божий народ.