деца, родени не по естествения начин, нито по човешко желание или съпружеска воля, а родени от Бога.

За да дойде на света, всяко човешко дете трябва да се роди. Също така, за да станеш Божие дете, ти трябва да се родиш повторно. Това означава да се новородиш, да преживееш обръщение или да се спасиш. Този стих ни показва три начина, по които новорождението не може да стане, и един-единствен начин, по който то може да стане. Първо нека изброим начините, по които не можем да се родим отново. „Не от кръв.“ Това означава, че човек не става автоматич-но християнин, защото родителите му са християни. Спасението не се предава от родителя на детето по кръвен път. То не идва „от плътска похот“, т.е. човек няма власт да извършва новорождение в собствената си плът. И макар че той трябва сам да пожелае да бъде новороден, да бъде спасен, все пак неговата лична воля не е достатъчна, за да го спаси. Човек не може да бъде спасен и чрез мъжка по-xom. Нишо един човек не може да спаси друг човек. Някой проповедник например може много силно да желае но-ворождението на определен човек, но той няма власт да произведе това удивително раждане. Как тогава става това новорождение? Отговорът се съдържа в думите: „но от Бог“. Това просто означава, че никой или нищо не притежава властта да новороди освен Бог.