за Христос

Исая 53:1-10   

1 Кой е повярвал в известието ни?
И на кого се е открила мишцата Господня?
2 Защото израсна пред Него като клонка
и като корен от суха земя;
нямаше благообразие, нито приличие, за да Го гледаме,
нито красота, за да Го желаем.
3 Той беше презрян и отхвърлен от хората,
човек на скърби и навикнал на печал;
и както човек, от когото хората отвръщат лице,
презрян беше и за нищо не Го счетохме.
4 Той наистина понесе печалта ни
и със скърбите ни се натовари;
а ние Го счетохме за ударен,
поразен от Бога и наскърбен.
5 Но Той беше наранен поради нашите престъпления,
беше бит поради нашите беззакония;
върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир,
и с Неговите рани ние се изцелихме.
6 Всички ние се заблудихме като овце,
отбихме се всеки в своя път;
и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.
7 Той беше угнетяван, но смири Себе Си
и не отвори устата Си;
както агне, водено на клане,
и както овца, която не издава глас пред стригачите си,
така Той не отвори устата Си.
8 Чрез угнетителен съд беше грабнат;
а кой от Неговия род разсъждаваше,
че беше изтръгнат отсред земята на живите
поради престъплението на Моя народ,
върху който трябваше да падне ударът?
9 И определиха гроба Му между злодеите,
но след смъртта Му - при богатия;
защото не беше извършил неправда,
нито имаше измама в устата Му.
10 Но Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал;
когато направиш душата Му принос за грях,
ще види потомството, ще продължи дните Си
и това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.