за Христос

Исая 37:6,7-38   

6 Исая им каза: Така кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.
7 Ето, Аз ще вложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от меч в своята земя.
8 И така, Рапсак, като се върна, разбра, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото беше чул, че той заминал от Лахис.
9 А царят чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против теб. И когато чу това, прати посланици до Езекия, като каза:
10 Така говорете на Юдейския цар Езекия, кажете му: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да не те мами, като казва: Йерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.
11 Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всички земи, как са ги обрекли на изтребление; че ти ли ще се избавиш?
12 Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми изтребиха: Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?
13 Къде са ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?
14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците и го прочете, Езекия отиде в Господния дом и го разгъна пред Господа.
15 И Езекия се помоли пред Господа:
16 Господи на Силите, Боже Израелев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си направил небето и земята.
17 Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; чуй всички думи на Сенахирим, който го изпрати да похули живия Бог.
18 Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;
19 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.
20 И така, сега, Господи, Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всички земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.
21 Тогава Исая, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ, Израелевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.
22 Ето словото, което Господ изговори за него:
Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря;
зад гърба ти поклати глава йерусалимската дъщеря.
23 Кого си обидил и похулил ти?
И против кого си говорил с висок глас
и си надигнал нагоре очите си?
Против Святия Израелев.
24 Господа си обидил ти чрез слугите си, като си казал:
С множеството на колесниците си излязох аз
върху височината на планините,
върху уединенията на Ливан;
и ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи;
и ще вляза в най-крайната му височина,
в гората на неговия Кармил.
25 Аз изкопах и пих вода;
и със стъпалото на краката си
ще пресуша всички реки на Египет.
26 Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна
и от древни времена съм начертал това?
А сега го изпълних,
така че ти да превръщаш укрепени градове в купове развалини.
27 Затова жителите им станаха безсилни,
уплашиха се и се посрамиха;
бяха като трева на полето, като зеленина,
като трева на покрива на къщата
и жито, прегоряло преди да изкласи стъбло;
28 но Аз зная жилището ти,
излизането ти и влизането ти,
и буйството ти против Мене.
29 Понеже буйството ти против Мен
и надменността ти стигнаха до ушите ми,
затова ще сложа куката Си в ноздрите ти
и юздата Си - в устата ти,
и ще те върна по пътя, по който си дошъл.
30 И това ще ти бъде знамението:
Тази година ще ядете това, което е саморасло,
втората година - това, което израства от същото,
а третата година посейте и пожънете,
насадете лозя и яжте плода им.
31 И оцелялото от Юдейския дом,
което е останало, пак ще пуска корени долу
и ще дава плод горе.
32 Защото от Йерусалим ще излезе остатък
и от хълма Сион - оцелялото.
Ревността на Господа на Силите ще извърши това.
33 Затова така казва Господ за асирийския цар:
Няма да влезе в този град,
нито ще хвърли там стрела,
нито ще дойде пред него с щит,
нито ще издигне против него могила;
34 по пътя, по който е дошъл, по него ще се върне
и в този град няма да влезе, казва Господ;
35 защото ще защитя този град, за да го избавя,
заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.
36 Тогава излезе ангел Господен и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато хората станаха на сутринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове.
37 И така асирийският цар Сенахирим си тръгна и отиде, върна се и живееше в Ниневия.
38 А докато се кланяше в светилището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побегнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.