за Христос

Изход 16:14-35   

14 След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.
15 Когато израелтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
16 Ето какво заповядва Господ: Съберете от него - всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.
17 И израелтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.
18 А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.
19 Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.
20 Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израелтяните.
21 Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.
22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.
23 А той им каза: Това е, както каза Господ. Утре е събота, свята почивка на Господа; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре.
24 И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса.
25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на Господа; днес няма да го намерите на полето.
26 Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има.
27 Обаче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.
28 Тогава Господ попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?
29 Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.
30 И така, на седмия ден народът си отпочиваше.
31 А Израелевият дом нарече тази храна манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита, смесена с мед.
32 Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.
33 Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред Господа, за да се пази за бъдещите ви поколения.
34 И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както Господ заповяда на Моисей.
35 И израелтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.
Изход: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40