за Христос

Еклесиаст 4:1-8

¹ Тогава, като размишлявах отново за
всичките неправди, които стават под слънцето,
и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител,
и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха,
а за тях нямаше утешител;

² затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели,
повече, отколкото живите, които са още живи;

³ а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо,
който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

⁴ Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело,
че поради него на човека завижда ближният му.
И това е суета и гонене на вятъра.

⁵ Безумният сгъва ръцете си
и яде своята си плът,

⁶ и казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие,
отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра.

⁷ Тогава отново видях само суета под слънцето.

⁸ Има такъв, който е самичък, който няма другар.
Да! Няма нито син, нито брат;
но пак няма край на многото му труд,
нито се насища окото му с богатство,
и той не казва: И така, за кого се трудя аз
и лишавам душата си от блага?
И това е суета и тежък труд.

Еклесиаст: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12