за Христос

Еклесиаст 4:1-4,8,16   

1 Тогава, като размишлявах отново за
всичките неправди, които стават под слънцето,
и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител,
и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха,
а за тях нямаше утешител;
2 затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели,
повече, отколкото живите, които са още живи;
3 а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо,
който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело,
че поради него на човека завижда ближният му.
И това е суета и гонене на вятъра.
8 Има такъв, който е самичък, който няма другар.
Да! Няма нито син, нито брат;
но пак няма край на многото му труд,
нито се насища окото му с богатство,
и той не казва: И така, за кого се трудя аз
и лишавам душата си от блага?
И това е суета и тежък труд.
16 нямаше край на целия народ,
на всички, над които е бил той;
а идващите след него няма да се зарадват в него.
Наистина - и това е суета и гонене на вятъра.
Еклесиаст: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12