за Христос

Еклесиаст 3   

1 Определеният от Бога порядък на живота
Има време за всяко нещо
и срок - за всяка работа под небето:
2 време за раждане и време за умиране;
време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;
3 време за убиване и време за изцеляване;
време за събаряне и време за градене;
4 време за плач и време за смях;
време за тъга и време за радост;
5 време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни;
време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането;
6 време за търсене и време за изгубване;
време за пазене и време за хвърляне;
7 време за раздиране и време за шиене;
време за мълчание и време за говорене;
8 време за обичане и време за мразене;
време за война и време за мир.
9 Каква полза за онзи, който работи,
от онова, в което се труди той?
10 Видях труда, който Бог даде
на човешките синове, за да се трудят в него.
11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му;
положил е и вечността в тяхното сърце,
без обаче да може човек да издири
отначало докрай делото, което е направил Бог.
12 Познах, че няма друго, по-добро за тях,
освен да се весели всеки и да благоденства през живота си;
13 и още всеки човек да яде и да пие,
и да се наслаждава от доброто на целия си труд.
Това е дар от Бога.
14 Познах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно;
не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него;
и Бог е направил това, за да се боят хората от Него.
15 Каквото съществува, е станало вече;
и каквото и да стане, е станало вече;
и Бог ще извика отново онова, което е минало.
16 Видях още под слънцето
мястото на съда, а там - беззаконието,
и мястото на правдата, а там - неправдата.
17 Изводи за живота
Казах си:
Бог ще съди праведния и нечестивия;
защото има време в Него за всяко нещо и за всяко дело.
18 Казах в сърцето си относно човешките синове,
че това е, за да ги опита Бог
и за да видят те, че в себе си са като животни.
19 Защото каквото постига човешките синове,
постига и животните: една участ имат;
както умира единият, така умира и другото.
Да! Един дух имат всичките;
и човек не превъзхожда в нищо животното,
защото всичко е суета.
20 Всички отиват на едно място;
всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.
21 Кой знае, че духът на човешките синове възлиза горе
и че духът на животното слиза долу, на земята?
22 И така, видях, че за човека няма по-добро
освен да се радва в делата си;
защото това е делът му;
понеже кой ще го върне назад, за да види
онова, което ще бъде след него?
Еклесиаст: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12