за Христос

Деяния 28:17-29   

17 Павел проповядва в Рим
И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, без аз да съм направил нещо против народа ни или против бащините обичаи, пак от Йерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;
18 които, като ме разпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо, заслужаващо за смърт.
19 Но понеже юдеите се противопоставиха на това, принудих се да се отнеса до Цезаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.
20 По тази причина ви повиках, за да ви видя и да поговоря с вас, защото заради това, на което Израел се надява, съм вързан с тази верига.
21 А те му казаха: Нито ние сме получавали писма от Юдея за тебе, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за тебе.
22 Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.
23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус и от Моисеевия закон, и от пророците.
24 И едни повярваха на това, което говореше, а други не вярваха.
25 И те, понеже не бяха съгласни помежду си, се разотидоха, като Павел им каза една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е казал:
26 "Иди, кажи на този народ:
С уши ще чуете, но никак няма да разберете;
и с очи ще гледате, но никак няма да прозрете.
27 Защото затлъстя сърцето на този народ
и ушите им натегнаха,
и очите си затвориха,
да не би да видят с очите си
и да разберат със сърцето си,
и да се обърнат, за да ги изцеля."
28 Затова, да знаете, че това Божие спасение бе изпратено на езичниците; и те ще го слушат.
29 И като каза това, юдеите си отидоха с големи спорове помежду си.
Деяния: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28