за Христос

Смъртта на Ирод Агрипа Първи
А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха заедно при него и като спечелиха на своя страна Власт, който се грижеше за царските покои, молеха за помирение, защото тяхната област се изхранваше от царската.

Слушай Деяния 12:20
Деяния 12:20

Препратки:

Битие 10:15,19; Исус Навиев 19:29; Исая 23:1-4; Матей 11:21,22;
Притчи 17:14; Притчи 20:18; Притчи 25:8; Еклесиаст 10:4; Исая 27:4,5; Лука 14:31,32;
3Царе 5:9-11; 2Летописи 2:10,15; Ездра 3:7; Езекил 27:17; Осия 2:8,9; Амос 4:6-9; Агей 1:8-11; Агей 2:16,17; Лука 16:8;

Други преводи на Деяния 12:20:

Ирод беше силно разгневен на жителите на Тир и Сидон. Те всички дойдоха вкупом, за да се срещнат с него. След като бяха получили подкрепа от царския управител Власт, те молеха за мир, защото страната им получаваше храна от областите, подвластни на Ирод.
/Съвременен превод 2004/
А Ирод беше много разгневен на тирците и сидонците; но те дойдоха единодушно при него и като спечелиха поддръжката на царския камериер Власт, поискаха мир, защото тяхната област се хранеше от царската.
/Верен 2002/
А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него и като спечелиха поддръжката на царския прислужник Власт, поискаха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.
/Библейско общество 2000/
А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха поддръжката на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.
/Протестантски 1940/
Ирод беше разгневен на тирци и сидонци; а те се наговориха, дойдоха при него и, като склониха на своя страна царския постелник Власта, молиха за мир, защото страната им се хранеше от царската област.
/Православен/
А Ирод беше много гневен на Тиряните и Сидоняните; и те дойдоха единодушно при него, и като убедиха Власта, постелника царев, просеха мир; защото техната област се хранеше от царевата.
/Цариградски/
And Herod was highly displeased with them of Tyre and Sidon: but they came with one accord to him, and, having made Blastus the king's chamberlain their friend, desired peace; because their country was nourished by the king's country.
/KJV/