за Христос

Даниил 5:18-31   

18 Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносор царство и величие, сила и чест;
19 и поради величието, което му даде, всички племена, народи и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше, убиваше, и когото искаше, опазваше жив; когото искаше, възвисяваше, и когото искаше, унижаваше.
20 Но когато се надигна сърцето му и духът му закоравя, за да постъпва гордо, той беше свален от царския си престол, славата му бе отнета от него
21 и беше изгонен измежду хората; сърцето му стана като на животните и жилището му беше между дивите осли; хранеха го с трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато призна, че Всевишният Бог владее над царството на хората и поставя над него когото иска.
22 А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеше всичко това,
23 а си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти и в Чиято власт са всички твои пътища, не си възвеличил.
24 Затова от Него е била изпратена частта от ръката и това писание бе написано.
29 Тогава Валтасар заповяда и облякоха Даниил в багреница, окачиха златна огърлица около шията му и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството.
30 В същата нощ царят на халдейците Валтасар беше убит.
31 И мидянинът Дарий, който беше на около шестдесет и две години, превзе царството.
Даниил: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12