за Христос

Даниил 10:1-16   

1 Ангел укрепва пророка при река Тигър
В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниил, който бе наречен Валтасасар; това нещо беше истинно и означаваше големи бедствия, и той разбра и проумя видението.
2 (В онова време аз, Даниил, жалеех цели три седмици;
3 вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми и нито веднъж не се помазах, докато не се навършиха цели три седмици.)
4 На двадесет и четвъртия ден от първия месец, докато бях при брега на голямата река, която е Тигър,
5 като повдигнах очите си, видях един човек, облечен в ленени дрехи, чийто кръст беше опасан с чисто уфазко злато.
6 Тялото му беше като хрисолит, лицето му - като изгледа на светкавица, очите му - като огнени светила, мишците и краката му бяха наглед като лъскава мед и гласът на думите му - като глас на многоброен народ.
7 Само аз, Даниил, видях видението; а мъжете, които бяха с мене, не го видяха; но ги нападна голям трепет и те побегнаха да се скрият.
8 И така, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в (тлеене) и останах безсилен.
9 Чух, обаче, гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му, аз паднах на лицето си в несвяст, с лицето си към земята.
10 И, ето, до мене се допря ръка, която ме сложи разклатен на коленете ми и на дланите на ръцете ми.
11 И ми каза: Данииле, мъжо възлюбен, разбери думите, които ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм изпратен сега. И когато ми изговори тези думи, аз се изправих разтреперан.
12 Тогава ми каза: Не бой се, Данииле; защото от първия ден, откакто ти приклони сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти бяха послушани и аз дойдох поради думите ти.
13 Обаче князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дни; но, ето, Михаил, един от първите князе, дойде да ми помогне; и така, аз останах непотребен вече там, при персийските царе,
14 и сега дойдох да ти помогна да разбереш какво предстои да стане с народа ти в последните дни; защото видението се отнася до далечни дни.
15 И като ми говореше тези думи, насочих лицето си към земята и останах ням.
16 В този момент един, подобен на човешки син, се допря до устните ми. Тогава отворих устата си и говорих, като казах на онзи, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха и не остана сила в мене.
Даниил: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12