за Христос

Второзаконие 32:1-47   

1 Песента на Моисей
Слушай, небе, и ще говоря;
и да чуе земята думите на устата ми.
2 Учението ми ще капе като дъжд;
словата ми ще слизат като роса,
като ситен дъжд върху злак
и като пороен дъжд върху трева.
3 Понеже ще провъзглася името на Господа,
прославете величието на нашия Бог!
4 Той е Канарата; делата Му са съвършени;
защото всичките Му пътища са справедливи,
Бог на верността е и няма неправда в Него;
праведен и справедлив е Той.
5 Те се развратиха пред Него;
поради порока си не са Негови чеда;
а са поколение, извратено и криво.
6 Така ли се отплащате на Господа,
народе глупав и неразумен?
Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил? -
Той, Който те е създал и утвърдил.
7 Спомни си предишните дни,
осмисли годините на много поколения;
попитай баща си и той ще ти извести,
старците си, и те ще ти кажат.
8 Когато Всевишният даваше наследство на народите,
когато разпръсна Адамовите потомци,
постави границите на народите
според броя на израелтяните.
9 Защото дял на Господа е Неговият народ,
Яков е падащото Му се с жребий наследство.
10 Намери го в пуста земя.
Да! В пустинна, дива и изпълнена с вой страна;
огради го и бдеше над него,
опази го като зеницата на окото Си.
11 Както орлица избутва полека орлетата от гнездото си,
кръжи над пилетата си,
разпростира крилата си
и ги вдига, за да ги подеме на крилата си,
12 така Господ сам го водеше
и нямаше с него чужд бог.
13 Издигна го на високите места на земята.
И го нахрани с плода на нивите;
и го кърми с мед от скалите
и с елей от скала като кремък,
14 с краве масло и с овче мляко,
с тлъстина от агнета
и от козли, и от овни васански,
с най-отбрана пшеница.
И ти пи вино - кръв гроздова.
15 А Йесурун затлъстя и ритна.
Затлъстя, угои се, надебеля.
Тогава изостави Бога, Който го създаде,
и отблъсна Канарата на спасението си.
16 С чужди богове разпалиха ревността Му,
с мерзости Го раздразниха до гняв.
17 Принасяха жертви на бесове, които не бяха Бог,
на богове, които не бяха познавали,
на нови богове, наскоро въведени,
от които бащите ви не се бояха.
18 А ти изостави Канарата, Която те роди,
и забрави Бога, Създателя твой.
19 Господ видя това и ги отхвърли,
защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;
20 и каза: Ще скрия лицето Си от тях,
ще видя каква ще бъде сетнината им;
защото те са развратено поколение,
деца, в които няма вярност.
21 Те разпалиха ревността Ми с онова, което не е Бог.
С кумирите си Ме разгневиха;
затова и Аз ще ги накарам да ревнуват от онези, които не са избран народ,
с народ неразумен ще ги разгневя.
22 Защото огън се накладе в гнева Ми
и ще се разгори до дъното на преизподнята;
ще пояде земята с плодовете й
и ще хвърли в пламъци основите на планините.
23 Ще натрупам върху тях беди;
всичките Си стрели ще изстрелям върху тях.
24 Ще изнемощеят от глад,
ще бъдат изпоядени от огница
и от лют мор;
зверски зъби ще изпратя върху им
и отрова на пълзящите в прахта.
25 Отвън меч, а отвътре ужас
ще погуби близките им,
младежа и девицата,
сукалчето и белокосия старец.
26 Казах: Бих ги разпръснал,
бих изличил спомена им между хората,
27 ако не се боях от гнева на неприятеля.
Да не би да високоумстват противниците им
и да кажат: Нашата мощна ръка
направи всичко това, а не Господ.
28 Защото те са народ неразбран
и няма в тях разсъдък.
29 О, да бяха мъдри да разбират това,
да осъзнаваха каква ще бъде сетнината им!
30 Как би могъл един мъж да прогони хиляда
и двама да обърнат в бяг десет хиляди,
ако Канарата им не би ги предала
и Господ не би ги предал?
31 Защото тяхната канара не е като нашата Канара;
и самите ни неприятели нека съдят за това.
32 Понеже тяхната лоза е от содомската лоза
и от гоморските полета;
гроздето им е грозде отровно,
гроздовете им са горчиви.
33 Виното им е отрова змийска,
и мъчителна отрова аспидова.
34 Това не е ли скрито у Мене?
Не е ли запечатано в съкровищата Ми?
35 На Мене принадлежи възмездието и Аз ще сторя въздаяние;
кракът им с време ще се подхлъзне;
защото е близо денят на гибелта им
и приготвеното за тях наближава.
36 Защото Господ ще съди народа Си
и ще пожали слугите Си,
когато види, че е изчезнала силата им
и че не е останал никой, роб или свободен.
37 И ще попита: Къде са боговете им?
Канарата, на която се уповаваха?
38 Боговете, които ядяха тлъстина от жертвите им,
и пиеха вино от възлиянията им,
нека те станат и ви помогнат!
Нека ви бъдат закрила!
39 Вижте сега, че Аз съм Този, Който съм,
и освен Мене няма Бог.
Аз водя до смърт и Аз съживявам,
Аз наранявам и Аз изцелявам;
и няма кой да избавя от ръката Ми.
40 Защото вдигам ръката Си към небето и заявявам:
Заклевам се във вечния Си живот,
41 че ако изостря лъскавия Си меч
и го сграбча, за да извърша съд,
ще въздам на враговете Си
и ще се разплатя с ненавистниците Си.
42 Ще напоя стрелите Си с кръв
и мечът Ми ще яде плът
с кръвта на убитите и на пленените,
начело с вражеските първенци.
43 Развеселете се, народи, заедно с Неговия народ;
защото ще въздаде за кръвта на слугите Си.
И ще стори възмездие на противниците Си,
и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си.
44 И Моисей дойде заедно с Исус, Навиновия син, и изговори всички думи на тази песен на всеослушание пред народа.
45 След като Моисей спря да говори всички тези думи на целия Израел, той им каза:
46 Вложете в сърцата си всички тези думи, които днес ви заявявам, и наставете синовете си да изпълняват старателно всички думи на този закон.
47 Защото за вас това не са празни думи; понеже то е животът ви и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Йордан, за да я завладеете.
Второзаконие: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34